Слънчевата радиационна буря от 1956 година

НАЗЕМНОТО СЪБИТИЕ ПРЕЗ 1956 г.: То няма запомнящо се име и повечето хора никога не са чували за него. Въпреки това космическият учен Клайв Дайър от Surrey Space Centre не може да спре да се тревожи за „GLE05“ — мощна слънчева радиационна буря от 1956 г.

„Днес се навършват 70 години от това екстремно космическо метеорологично събитие“, казва Дайър. „Ако подобно нещо се случи отново днес, то би оказало значително въздействие върху въздушния транспорт и съвременните технологии.“

По-горе: рисунка на гигантското слънчево петно, предизвикало GLE на 23 февруари 1956 г. [Източник]

На 23 февруари 1956 г. радиационните сензори по целия свят внезапно „полудяват“, когато нивата на радиация скачат до стойности, достигащи 50 пъти над нормалните. Никой дотогава не е виждал нещо подобно.

„Увеличението било толкова драматично, че някои наблюдатели изключили мониторите си, смятайки, че са повредени“, казва Дайър.

Радиацията произхождала от „McMath Region 3400“ — огромно слънчево петно, простиращо се на около 60° по слънчевата дължина, което изригнало малко преди пристигането на частиците.

Обикновено нашата атмосфера безвредно поглъща подобна радиация, но този път не успява. Слънчеви частици проникнали чак до земната повърхност.

„Ние наричаме това наземно усилване на радиацията (Ground Level Enhancement, GLE)“, обяснява Дайър. „Това беше най-голямото събитие в съвременната ера и дори днес нищо не се е доближило до него.“ (Широко отразеното GLE миналия ноември е достигнало едва около 2% от събитието през 1956 г.)

Според изчисленията на Дайър, GLE05 би доставило до 10 милисиверта радиационна доза на пътниците при високовисочинни трансатлантически полети — количество, сравнимо с няколко компютърни томографии на гръдния кош, получени в рамките на няколко часа. Въздействието върху спътниците би могло да бъде значително, ако не беше едно обстоятелство: тогава нямаше спътници. Sputnik 1 щеше да бъде изстрелян едва през следващата година.

Колко много са се променили времената. През 2026 г. Земята е обкръжена от рояк от над 10 000 активни спътника с електроника, толкова чувствителна, че дори една единствена частица „твърда радиация“ (high-energy ionizing radiation) може да рестартира бордовите компютри или да повреди паметта.

„Такива събития с високоенергийни частици са почти невъзможни за екраниране“, казва Дайър. „Трябва да бъдем подготвени — въпросът не е дали, а кога това ще се случи отново.“

Източник на статията: Spaceweather.com - link of the article