Личен блог за пътувания, наука, древност и загадки!

Галерия: Екопътека "Климент Охридски" - Хисаря, кв. Веригово Координати на началото на екопътеката Лека и приятна разходка в околностите на Хисаря. Има указателни табели с надписи.  

Стайно отопление в Балканската къща преди и след Освобождението (джамал)  Цитат: "Традиционната българска къща е разделена на няколко части – жилищна и стопанска. В жилищната част на всеки един дом независимо от имотното състояние на неговия собственик има помещение с огнище. Там обикновено домакинята е готвила или е топлила вода. В миналото зимите са били дълги и студени. Затова хората в планинските райони са се отоплявали непосредствено с огъня от откритото огнище. Огънят от огнището отоплявал не само всекидневната, но и съседното помещение. Обикновено това е стая в която са спяли част членовете на челядната задруга, ако къщата е била на по-заможни българи. Тази стая се отоплявала от зидана стайна печка, която се нарича джамал или соба. Тя се е палела от специална пещ. Понякога пеща на джамала и на фурната за хляб са се намирали в близост до домашното огнище. Това е така, защото е използван един общ комин. В старите къщи често срещано явление е и общата пещ на печката тип плита ...

Забелязвали ли сте разположението на прозорците на възрожденските къщи в село Боженци, град Трявна или пък в Етъра край Габрово и как те осигуряват пълна видимост на домакинята към главната улица?  Неслучайно уредниците в музеите, които сладкодумно разказват древната история на селцата и градовете наричат тези прозорчета и прозорци "Фейсбука на миналото" - възрожденската социална мрежа. 😎

(Статията се обновява периодично ...) Манастирът В настоящата статия основно място заема Земенския манастир "Свети Йоан Богослов" и едноименната църква, намираща се в неговите предели. Манастирът се намира в град Земен, област Перник, а църквата е най - старата постройка, обвита с множество легенди и интригуващи догадки около формата й и уникалните стенописи с библейски сцени в нейната вътрешност, разгледани подробно в "Тайните на църквата в Земенския манастир: Известните факти и легенди" . Сега ще насоча вашето внимание към математически аспекти на храма, които изненадващо се преплитат с други постройки и данни в писмени източници от древността. Църквата "Свети Йоан Богослов" датира от самото основаване на манастира през 11 век и представлява просто кубообразно помещение с размери: дължина 9,18 м; ширина 8,71 м; височина 7 метра (11,20 метра с купола). Изградена е с добре издялани бигорни блокчета, съединени с хоросанова спойка. Геометричното изпълнение е...

  Местоположението Любопитството към загадките на древната българска история бе в основата на една магически зареждаща разходка в спокоен мартенски почивен ден, която ни отведе до град Земен, разположен в малка котловина от двете страни на река Струма. Градчето се намира между Радомир и Кюстендил и е на около час път с автомобил от столицата ни. Самият Земенски манастир е построен на един от склоновете на Конявската планина в самото начало на изключително живописния Земенски пролом. Когато се качите там, пред вас се открива гледка, заслужаваща възхищение във всеки детайл. Манастирът и църквата През 1966 година Земенската църква е обявена за паметник на българската архитектура и живопис, а Земенският манастир – за национален музей, който става филиал на Националния исторически музей през 2004 година. Самият манастир се състои от две сгради, камбанария и малка кръстокуполна църква с вписан кръст, без предапсидно пространство, като не се обитава от монаси предвид статута си, споменат ...

(Статията се обновява периодично ...) Съществува изключително интересна теория, която свързва активността на Слънцето и драматичните исторически събития около човечеството. Нейн автор е руския учен Александър Леонидович Чижевски ( 1897 - 1964 ), работил в сферите на космическата биология и биофизика. Той е основател на „хелиобиологията“ - наука, занимаваща се с проучване на ефекта на Слънцето върху биообектите и разглежданата в настоящия материал „историометрия“. Според Чижевски, всички важни събития, движещи нашата цивилизация напред, съвпадат изключително точно с повишаване на активността на Слънцето. Слънчевият цикъл или цикълът на слънчевата активност обхваща около 11 годишен период на изменение на активността на Слънцето, включващ промените в нивата на слънчева радиация и изхвърлянето на слънчев материал, както и във външния вид ( промени в броя и размера на слънчевите петна ). Основните моменти в един такъв цикъл са минимума и максимума на активност, които си кореспондират с мини...