Пирамидите

 "Пирамидите" от Имануил Великовски

„Почти безполезно е да се спекулира за тяхната цел.“ - Фл. Петри

По време на Старото царство в Египет, при Четвъртата, Петата и Шестата династия, огромни пирамиди са били издигнати в Гиза, Сакара и на други места в страната. Тази на цар Хуфу (Хеопс според гръцките автори) е най-голямата, с най-добра изработка и най-известната. До нея е втората по големина пирамида, построена от сина на Хуфу, Хафра (Хефрен), и по-малка, построена от Менкауре (Микерин), също потомък на Хуфу. По-късните пирамиди са с по-лоша изработка и по-малки от тези на Хуфу и Хафра.

Великата пирамида първоначално се е издигала на височина над 148 метра и е била около 236 метра в основата си; Общо 3 277 000 кубически ярда камък или приблизително 2 300 000 блока, което е „най-голямата конструирана каменна маса, издигната някога от човек“.(1) Прецизността на строителството „е равна на работата на оптик“.(2) Камъните са били носени от пустинните кариери и са били превозвани през Нил.

С каква цел са били построени пирамидите? В йероглифната литература не е открит никакъв намек. Още в древността гръцки автори са обсъждали този въпрос. През пети век пр. Хр. Херодот дава подробно описание за тяхното строителство, но не и насока за тяхното предназначение.(3)

Дори не е запазена история за предназначението на пирамидите от времето, когато са били построени. „По някаква причина строителите на пирамидите са скрили целта на тези структури и то толкова успешно, че дори не е достигнало до нас предание, което да твърди, че е предадено от епохата на строителството на пирамидите."(4)

Гръцки и римски историци предложили някои обяснения, но те били само хипотетични, подобно на тези, предложени от историци от по-късни времена. Диодор Сицилийски (5) и Страбон (6) смятали, че пирамидите са гробници, но това не била общоприетата теория. Плиний пише: „Повечето хора твърдят, че единственият мотив за построяването им е бил или решимостта [на царете] да не оставят съкровищата си на своите наследници... или да се предотврати незаетостта на по-нисшите класи.(7)

Страбон пише, че входът на Великата пирамида е бил покрит „с подвижен камък, и когато той се повдигне, се открива наклонен проход към свода“.(8) Плиний смятал, че под пирамидата има кладенец, свързан с Нил.(9)

Когато халиф Ал Мамун влиза във Великата пирамида през девети век, правейки първия пробив в зидарията на пирамидата след първоначалното ѝ затваряне, той не намира там мумия или кости. Входът, високо над равнината Гиза, е бил скрит. От входа, коридор води надолу и след това се разделя на две: единият път води в скалата под пирамидата, където се намира малка недовършена пещерна камера. Възходящият проход води до „голямата галерия“ или по-голямата част от възходящия проход със стръмно изкачващ се под и до две камери. Едната носи името Камера на царя (горната от двете), другата - Камера на царицата; тези имена са дадени от археолозите. Самата пирамида няма надписи,(10) освен името на Хуфу (Хеопс), нарисувано от работниците в кариерата върху плоча от тавана на Царската камера, невидима за посетител на помещението.

Халиф Ал-Мамун открил в Царската стая каменна кутия, не обикновен саркофаг, а груба, недовършена, без капак и без надпис. „Той също не открил никакви следи от погребение, жертвоприношения, керамика и т.н. и може да се предположи, че стаята е била празна, ако не беше самия саркофаг.“(11)

Цар Хуфу не е бил погребан в пирамидата. Той построил гробище до нея и там погребал майка си и четирите си царици; синовете и дъщерите му също били погребани там. Гробницата на майка му била намерена непокътната, добре скрита:(12) „Такава грижа, която Хуфу е положил за скриване на гробницата на майка си, би подсказала, че собствената му гробница едва ли ще се набива на очи.“(13)

Хуфу много внимателно скрил собственото си място на погребение: „Че е имало проблем, свързан с погребението на Хуфу, е било известно в по-късни египетски времена... и тогава е бил зададен писмен въпрос кой знае местата на погребение на Имхетеп, Сенеферу и Хуфу, сякаш е бил често повтарян въпрос.“(14) Това показва, че египтяните не са смятали пирамидите за гробници. Възможно е саркофагът на Хуфу да бъде намерен в царското гробище, което той е построил и където е скрил гробниците на своите любими.(15) Но където и да се намира, Великата пирамида е построена с друга цел, освен погребение.

Тъй като целта, за която са построени пирамидите, по никакъв начин не е установена, са предложени различни други приложения. През шести век, преди да е бил влязъл в Великата пирамида, Григорий Турски (540-594) е смятал, че пирамидите са житници, построени от библейския Йосиф, в които той е съхранявал реколтата от плодородните години.(16) Други в днешно време са смятали, че са построени като защита срещу пясъците на Великата пустиня;(17) а мнозина са смятали, че са построени, за да служат като астрономически обсерватории.(18)

Ако са построени само за астрономически цели, защо са построени на групи, когато един незасенчен хоризонт изисква една кота? И защо по-малки пирамиди са построени до големите в пространството и след тях във времето? И ако са били житници, защо пространството в такива големи конструкции е толкова малко?

Но ако пирамидите са били предназначени за гробници, защо царете, които са ги построили, не са били погребани в тях? И защо царете от великите династии в по-късни времена, които са построили внушителните храмове и дворци на Тива и Мемфис, не са се интересували да си построят пирамидални гробници?

Някои дори са предполагали, че царете, които са ги построили, не са знаели предназначението им, което е доста странно твърдение. „Хеопс... не е възнамерявал Великата пирамида да служи като гробница; нито пък, ако трябва да вярваме на разумните заключения, основани на исторически сведения, той [Хеопс] или неговите египетски поданици са знаели каква е целта на тази огромна сграда“, пише един автор.(19) На което друг автор отбелязва: „Можем да си представим как Хуфу и неговите служители се срещат със сбръчкани вежди, а царят им казва: „За какво, за бога, строя това нещо?““(20)

Тъй като не беше открита рационална цел, беше предложена мистична. Няколко изследователи положиха големи усилия да открият геометрични закони, символизирани или увековечени от пирамидите. Древните египтяни бяха подозирани, че познават някои тайни на природата и че са ги включили в геометричната структура на пирамидите. Дори разстоянието от Земята до Слънцето беше показано като ясно кратно на така наречения пирамидален инч.(21) Също така бъдещи събития и, колкото и да е странно, отнасящи се главно до Британската общност от викторианската и поствикторианската епоха, бяха предсказани от геометричните фигури на пирамидите. Всяко ново поколение имаше свои собствени маниаци по пирамидите. Отчаянието на рационалната школа от учени да открият целта, за която са построени пирамидите, най-великите структури на древността, е изразено от Петри: „Почти безполезно е да се спекулира за тяхната цел.“(22)

Източник: https://www.nature.com/articles/s41467-023-36351-0

Тук ще се присъединя към списъка на онези, които са се опитали да разрешат мистерията на пирамидите и ще посоча цел, която, доколкото знам, никога не е била обсъждана, но която ми се струва истинската.(23)

След големите катастрофи от по-ранните епохи, египетските царе, осъзнавайки възможността за тяхното повторение, издигнали пирамидите като огромни убежища за себе си и най-важните хора в домакинството си.

Пирамидите като убежища имат големи основи и изключително дебели стени, за да предпазят вътрешните помещения от урагани, лавини от метеорити или жупел, отровни газове(24) и наводнения. Пирамидалната форма е статично най-здравата възможна структура за противодействие на вертикално насочен удар отгоре (метеорити), както и на странично налягане (от наводнения и урагани). Входът не е разположен на нивото на земята, а високо над нея; водата от наводнение с височина дванадесет фута не би проникнала в пирамидата на Хеопс. Но ако водата се издигне толкова високо, колкото входа и разбие вратата, тя няма да достигне до камерите, които са разположени на по-високо ниво. Външната повърхност на пирамидата е била покрита с гладки камъни и не е била на стъпала, както е било, откакто каменната фасада е била премахната и използвана за други цели през по-късните епохи. Тази гладка повърхност е била най-добрата защита срещу порой от болиди и е служила и за предпазване от проникване на вода. Входната врата е била въртяща се конструкция.(25)

Два тесни канала, наклонени на 31 градуса (север) и 45 градуса (юг) спрямо хоризонта, са служели за преминаване на въздух към Царската камера. Те са можели да бъдат затворени в долния си край. Никакви големи болиди не са могли да влязат в тези канали. Те също така са разположени по такъв начин, че от вътрешността на пирамидата да могат да се наблюдават две стандартни точки на небето;(26) но ако пирамидите бяха гробници, там нямаше да се извършва наблюдение на небето, а ако бяха обсерватории, два малки фиксирани отвора щяха да позволят на наблюдателя да вижда само много ограничени квадрати от двете страни на небето. Но чрез наблюдение на две точки на небето можеше да се прецени за метеорологичните условия отвън, а също и, в случай на ясно небе, дали четирите посоки са останали непроменени.

Два други тесни канала, подобни на първите, свързват долната камера (Камера на царицата) на Великата пирамида с външната страна, но последните пет инча от тези канали не са отворени и каменна плоча отделя камерата от каналите. От това и други доказателства се стига до заключението, че строителните работи са били прекъснати и че е имало „промяна в първоначалния план“;(27) но изглежда, че втората двойка вентилационни шахти нарочно не е била прокопана в долната камера: тази предпазна мярка е разбираема, ако осъзнаем целта на цялата конструкция.

Строителите на пирамидите са имали предвид възможните последици от земетресенията и са решили проблема си много задоволително. Страните на Великата пирамида, които са построени под ъгъл от 51 градуса и 51 минути спрямо хоризонта, предполагат да е трудно разместването на камъните отвън; движението навътре е ограничено, доколкото пирамидата е запълнена от върха до основата с камъни, с единственото изключение на камерите и коридора към тях, включително Голямата галерия. Царската камера в пирамидата на Хеопс има пет насложени тавана от големи гранитни блокове; останалата част от пирамидата е изградена от варовик. Ако един гранитен покрив поддаде, следващият би поел удара.(28)

Огромните сътресения, преживени от целия свят, когато орбитата му се е променила и полюсите са се изместили при катаклизмите, последвали построяването на пирамидите, не са разрушили пирамидите; въпреки че гранитните покривни блокове над камерата показват резултатите от огромно усукване,(29) те не са се срутили; също така каналите, водещи до камерите, и по-тесните, насочени към небето, не са запушени. Земетресения, като това през първи век, през което 30 000 души загинаха в Египет, не са успели да навредят на пирамидите.

Истинската тайна на пирамидите е била тази стабилност срещу земетресения. Никоя друга сграда от Старото или Средното царство не е избегнала разрушението.

Огромният Сфинкс близо до пирамидите в Гиза е подобие на Хармахис,(30) форма на Хор: тоест, богът-планета Юпитер. Фигурата му пред пирамидите сигурно е служила като талисман срещу всяка вреда, която би могъл да почувства склонност да причини на бежанците вътре.

Дали пирамидите са служили добре на целта, за която са били построени? Епохата на пирамидите принадлежи на Старото царство. По време на Средното царство са издигнати само няколко и много незначителни пирамиди. Още катаклизмът, който е сложил край на Старото царство, е доказал, че пирамидите, макар и да са отговаряли на много от задачите на убежище, са били неадекватни в известно отношение. Катастрофата, по време на която израилтяните напуснали Египет, е същата, която е сложила край на Средното царство. В надписа върху светилището от ел-Ариш не откриваме, че кралското семейство е отишло да търси убежище извън двореца: „никой не е напуснал двореца през деветте дни на бурята.“ (31) Също така библейската история разказва за жертви в семейството на царя и неговия дворец, когато земята е била разтърсена и „къщите са били поразени“. Очевидно по това време безполезността на убежищата е станала известна. Това предполага, че по време на катаклизма, който е сложил край на Старото царство, пирамидите са били разпознати като потенциално фатални капани.

Пирамидите не са били достатъчно защитени срещу електрически разряди. Светкавиците се привличат от върха на пирамидата. Строителите на пирамидите, разбира се, са знаели факта, че високите сгради привличат мълнии; те сигурно са знаели и че мълниите са в изобилие в бурите, които съпътстват и следват катаклизмите. Струва ми се, че древният начин за защита на сграда от мълнии е бил чрез изграждане на дебели стени и издигане на колони около сградите. Електрическите токове преминават по периферията на кабел: изключително дебелите стени защитават вътрешните камери от електрически разряди. Но тази защита може да се окаже достатъчна само по време на обикновени гръмотевични бури. Когато в края на Старото царство междупланетните контакти са причинили огромни разряди, някои от пирамидите са се превърнали в камери за електрически удари.(32) Полетата от селитра (калиев нитрат) близо до пирамидите показват къде са падали мълниите; някои от пирамидите са привлекли към себе си разклонения на голяма мълния.

References:

1. E. B. Smith, Egyptian Architecture as Cultural Expression (New York, 1938), p. 96. [The figures are those of I. E. S. Edwards, (The Pyramids of Egypt, revised ed. [London, 1961], pp. 116, 118, 282) who uses the survey of J. H. Cole (Cairo, 1925).]
2. F. Petrie
3. Herodotus I. 124.
4. R. A. Proctor, The Great Pyramid (London, 1883), p. 1.
5. The Library I. 63. Cf. F. W. von Bissing, Der Bericht des Diodor ueber die Pyramiden (Berlin, 1901).
6. Geography 17. 1. 33.
7. Natural History 36. 16. [Cf. the not entirely dissimilar theory propounded by Kurt Mendelssohn, who suggests the principal motive for building the pyramids lay in “the desire to transform an agricultural village community into a centralized from of society.” (“Pyramid Technology,” Bibliotheca Orientalis 30 [1973], pp. 349-355). Mendelssohn’s technical discussion of of great value, independent of his other conclusions. Cf. his Riddle of the Pyramids (London, 1974).]
8. Strabo, Geography 17. 1. 33. F. Petrie in his The Pyramids of Egypt (London, 1883), p. 168 interpreted Strabo’s statement as referring to a swivel door and, though any remains of it would have disappeared with the removal of the Pyramid’s outer casing, sockets, which may have served to accomodate such a moveable entrance block, were found at both the Bent Puyramid and at the Pyramid of Meidum. Cf. the discussion by Edwards in The Pyramids of Egypt, pp. 130f. For an attempt at a reconstruction of the swivel door, see P. Tompkins, Secrets of the Great Pyramid (New York, 1971), p. 3.
9. Natural History
10. [The outer casing of the Great Pyramid, long since removed, apparently did bear an inscription, still visible in Herodotos’ time. Herodotos’ report of its meaning, however, indicates that he was deliberately misled by his guides.]
11. G. A. Reisner and W. S. Smith, A History of the Giza Necropolis, Vol. II., The Tomb of Hetep-heres, the Mother of Cheops (Cambridge, Mass., 1955).
12. N. Wheeler, “Pyramids and Their Purpose,” Antiquity IX (1935), p. 179.
13. Ibid., p. 188.
14. Ibid., p. 182.
15. Loc. cit.
16. Historia Francorum I. 10. This legend was already known to Julius Honorius more than a century earlier.
17. J. G. V. Fialin de Persigny, De la destination et utilite permanente des pyramides d’Egypte et de la Nubie contre les irruptions sabloneuses du desert (Paris, 1845).
18. See for example R. A. Proctor, The Great Pyramid, Observatory, Tomb, Temple (London, 1883); cf. Tompkins, Secrets of the Great Pyramid.
19. Morton Edgar, The Great Pyramid: Its Spiritual Symbolism (Glasgow, 1924).
20. Wheeler, “Pyramids and Their Purpose,” p. 300.
21. Piazzi Smyth, the Royal Astronomer of Scotland, calculated the perimeter of the Great Pyramid as equal to 36,562 pyramid inches.
22. Fl. Petrie, A History of Egypt, Vol. I (London, 1907), p. 41.
23. As Velikovky later found out, Comys Beaumont had made a similar suggestion in a book published in 1936
24. [Prof. Lynn Rose pointed out to Velikovsky that the ventilating shafts draw in air from the outside, and therefore atmospheric pollution would eventually penetrate inside. It is not unthinkable that filters made of perishable materials were used in the air vents.]
25. Cf. above, note 8.
26. Virginia Trimble, “Astronomical Investigation concerning the so-called Air Shafts of Cheops’ Pyramid,” Mitteilungen der deutschen Akademie, Berlin, Vol. 10 (1964), pp. 183-187.
27. Edwards, The Pyramids of Egypt, p. 123
28. [Edwards wandered at the purpose of the ceilings: “Whether such extreme precautions were required by the character of the building may be debatable; they hav, however, been justified by subsequent events.” The Pyramids of Egypt, p. 126.]
29. Earthquakes have been “extremely severe in wrenching, as all the deep beams of granite over the King’s chamber in the Great Pyramid are snapped through at the south end, or else dragged out in the upper chambers. The whole roof hangs now by merely catching contact. . . .” F. Petrie, Egyptian Architecture (London, 1938), p. 67.
30. [So, at least, it was regarded by Thutmose IV of the Eighteenth Dynasty a thousand years later.]
31. G. Goyon, “Les travaux de Chou et les tribulations de Geb d’apres le Naos 2248 d’Ismailia,” Kemi (1936).
32. [Prof. Lynn Rose suggested to Dr. Velikovsky that it was not necessary for the entire charge to have been conducted through the stone. If the ventilating shafts contained any water, or were wet, the charge could have moved directly to the chambers.]

Снимки: https://pixabay.com

Източник: https://www.varchive.org/

С помощ от Google Translate