В Императорската съкровищница във Виена се пазят три изключителни ценни артефакта, свързани с Исус Христос.
1. Светото копие
Известно още като Копието на Лонгин (наречено на Свети Лонгин), Копието на съдбата или Светото копие, се смята за копието, което е проболо страната на Исус, докато той бил разпънат на кръста.
Линк със снимка
Подобно на други артефакти свързани с Христос, копието е споменато само бегло в Християнската Библия, но по-късно става обект на извънбиблейски предания (Апокрифи) в средновековната църква. Реликви, за които се твърдяло, че са Светото копие, започнали да се появяват още през VI век, първоначално в Йерусалим. До късното Средновековие реликви, идентифицирани като върха на Светото копие (или негови фрагменти), били описани в различни части на Европа. В съвременната епоха поне четири значими реликви претендират да бъдат Светото копие или негови части. Те се намират в Рим, Виена, Вагаршапат и Антиохия. Най-известната реликва на Светото копие е тази във Виена, украсена с характерен златен пръстен. Тази версия на копието е изложена публично заедно с останалата част от Имперските регалии в Хофбург.
Библейски препратки
Копието (на гръцки: λόγχη, lonkhē) се споменава в Евангелието от Йоан. В текста се казва, че римляните планирали да пречупят краката на Исус – практика, известна като crurifragium, използвана за ускоряване на смъртта при разпятие. Тъй като била навечерието на съботата (от залез в петък до залез в събота), последователите на Исус трябвало да го погребат преди настъпването на съботните закони. Тогава те забелязали, че Исус вече е мъртъв и нямало нужда да му бъдат пречупвани краката („и нито една кост няма да бъде строшена“). За да се увери, че е мъртъв, римски войник (наречен в извънбиблейските предания Лонгин) го пробол в страната.
„А един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.“
Йоан 19:34
Името на войника, който пробожда Исус с копието (lonkhē), не е посочено в Евангелието от Йоан, но в най-старите известни препратки към легендата, апокрифното Евангелие на Никодим, добавено към по-късни ръкописи на Деянията на Пилат от IV век, той е идентифициран като центурион и наречен Лонгин (оттам идва латинското име на копието Lancea Longini).
Описание
Светото копие е всъщност върхът на типично крилато копие от времето на Каролингската династия. Дръжката му вероятно е изгубена или унищожена по времето на управлението на Конрад II (1024–1039), който поръчал създаването на Reichskreuz („Имперски кръст“), за да служи като реликварий за върха на копието.
Върхът на копието е обвит в характерен златен пръстен, добавен от Карл IV около 1354 г. Пръстенът носи латинския надпис „LANCEA ET CLAVVS DOMINI“ („Копието и гвоздеят на Господа“), което потвърждава, че копието е било използвано от Лонгин и че един от Светите гвоздеи е бил вграден в неговия връх. Под златния пръстен има по-стар сребърен пръстен, създаден за Хайнрих IV между 1084 и 1105 г., който също споменава Светия гвоздей, но идентифицира върха на копието като Копието на Свети Морис. Позлатени ивици от двете страни на сребърния пръстен носят друг латински надпис, в който Хайнрих IV (четвърти като крал на Германия, но трети като император на Свещената Римска империя) нарежда изработката на сребърната обвивка за потвърждение на връзката на копието със Свети Морис.
Исторически произход
Според Лиутпранд Кремонски първият германски владетел, който е притежавал копието, бил Хайнрих Птицелов, който го купил през 926 г. от крал Рудолф II Бургундски. Рудолф твърдял, че е получил копието като дар от загадъчна личност, наречена „граф Самсон“. Лиутпранд не свързвал копието с Лонгин, а с Константин Велики, който според преданието използвал Светите гвоздеи, открити от майка му Елена, за да ги вгради в върха на копието.
На 15 март 933 г. Хайнрих носил копието в битката при Риаде срещу маджарите. От този момент нататък династията на Отоните считала копието за талисман, гарантиращ победа. Датата на битката – празникът на Свети Лонгин – показва, че към този момент Хайнрих вече свързвал реликвата с копието от Разпятието.
През 1008 г. копието вече било идентифицирано като Копието на Свети Морис. През 996 г. Отон III изработил две копия на копието – едното било дарено на унгарския принц Вайк (по-късно крал Стефан I), а другото на херцога на Полша, Болеслав I. Полското копие днес се съхранява в музея на катедралата „Йоан Павел II“ в Краков.
През 1424 г. император Сигизмунд наредил всички имперски реликви, включително копието, да бъдат пренесени от Прага в родния му град Нюрнберг.
През 1796 г., когато френската революционна армия приближила Нюрнберг, местните власти предали Имперските регалии на Йохан Алоис фон Хюгел. Регалиите били местени тайно из различни градове, за да се запазят по време на разпадането на Свещената Римска империя. В крайна сметка те останали във Виена, а Австрийската империя отхвърлила исканията на Нюрнберг за тяхното връщане.
Датировка и изследвания
Официалната датировка на копието в музея е VIII век. През 2003 г. английският металург Робърт Федър провел анализ, според който основната част на копието датира най-рано от VII век, а вграденият железен пирон е „съвместим“ по форма и дължина с римски пирон от I век.
По-късно австрийски учени от Института за междудисциплинарни археологически изследвания във Виена анализирали копието и заключили, че то датира от VIII – началото на IX век, а пиронът е направен от същия метал, като отхвърлили възможността то да е от I век, но това не слага край на загадката.
2. Част от Истинския кръст ("Kreuzpartikel")
Според християнската традиция, Истинският кръст е дървеният кръст, на който е разпънат Исус от Назарет.
3. Реликварий на гвоздей от разпъването на Христос
Една от най-важните реликви на Духовната съкровищница. Редовно е бил излаган на почит през Страстната седмица и е бил предмет на специално поклонение.
Четиристранният гвоздей е увит с връв, на която са прикрепени два печата; той се намира в голямо овално прозрачно контейнерче със стъклени стени от двете страни. То е обрамчено с емайлиран ръб и корона от гранатови ленти в златна рамка. На задната част на контейнера е монтиран позлатен лъчист венец, а по страните му са разположени златни емайлови цветя с опали, цитрини, сапфири, аметисти и туркузи, формирайки така великолепна рамка за реликвария. Между обрамчените камъни има по една крилата главичка на ангел, от която излизат пламтящи лъчи от гранатови ленти. На върха на контейнера има арка, украсена с гранати, в която виси хиацинт; над нея са разположени още три скъпоценни камъка (два смарагда и един топаз). Тази величествена витрина е носена от два извити стъбла на палма, които от своя страна се поддържат от два ангела, коленичещи върху облаци. Двата стъбла на палмата, които се разбират като символ на живота и победата над смъртта, са свързани чрез голям смарагд, обграден с гранатови лъчи. На него е изписан Христовият монограм "IHS", а от златна верига виси голям аквамарин с перла. Реликварият е документиран за първи път във Виена през 1660 г. в пътепис на саксонския пратеник Йохан Себастиан Мюлер. Съществува препис на документ, според който папа Инокентий II (р. 1130 - 1143) потвърдил, че император Конрад III му е представил този гвоздей за оценка и че става въпрос за този гвоздей, който император Константин Велики е носил на шлема си. Въпреки това истинността на този препис може да бъде поставена под съмнение.
Източници:
- Wikipedia (https://en.wikipedia.org/)
- Императорска съкровищница - Виена (https://www.kaiserliche-schatzkammer.at/)
- ChatGPT (https://chatgpt.com/)
- Снимки - личен архив
Коментари
Публикуване на коментар