Вкус на Луна / фентъзи разказ /

Вкус на Луна / фентъзи разказ /


Г-н Блу въздъхна някак странно и отмести поглед от екрана, по който преливаха и се разпростираха плетеници от графики, линии и числа.  През  просторния прозорец над него се усмихваше закачливо и добронамерено Луната с онази специфична усмивка, характерна за периода от няколко дни след Новолуние.

 - Всъщност наистина ли е толкова сериозно, Г-н Блу?

Въпросът затрептя плавно наоколо, а мекия ерудиран глас на господина с чаша бляскава течност в ръка за миг успокои обстановката.

 - Да, Г-н Голд, за съжаление!  Винаги съм мислил, че равновесната точка е доста отдалечена като време от настоящия момент, но уви…

- А до момента прогнозите бяха доста по - обнадеждаващи, мисля? – и Г-н Голд отпи малка глътка след бавно изречения си въпрос.

- Явно всички фактори си влияят доста по-завързано от очевидното, Г-н Голд!

- Като цяло в началото на проекта всички бяхме убедени в нищожността на въздействие от тези елементарни манипулации, Г-н Блу!

- Луната реагира доста особено на всичко! - промълви бавно Г-н Блу.

Г-н Голд отвори бавно доста голяма и масивна врата на хладилен шкаф и извади нова бутилка бляскава течност, а очевидно вътре имаше доста други като нея.

- Осигурихме пълна липса нa достъп до Луната и от толкова време няма кацания и изследвания - е, то не може без никакви естествено, но не са сериозни, цялата апаратура е на невидимата страна - всичко е планирано перфектно! Нищо не се забелязва от Земята! И сега – бум – неочаквано странен проблем!

- Да, Г-н Блу, но напоследък зачестиха спешните доставки през много малки периоди от време! – Г-н Блу беше обмислил внимателно възможните посоки на разговора.
- Е, за Г-н Даймънд и Г-н Силвър си беше наложително - не би трябвало да е от това! - преглътна Г-н Голд и румена вълна пробяга по младеещото му лице. 

- Очевидно магнитното поле на Луната в комбинация със слънчевия вятър реагира особено чуствително на всичко и орбитата се променя неочаквано драстично, Г-н Голд! - пред Г-н Блу имаше само чаша кристална минерална вода и той също отпи.
- Не забравяйте, че едвам скрихме предната доставка и се наложи да изключим предаването на живо от Международната Космическа Станция, че тези изследователи - уфолози веднага надушиха и подскочиха леко!

- Но ние не извършваме абсолютно нищо там! Техниката за преработка и пресяване на лунната почва си е инсталирана и функционира прекрасно! Самото транспортиране ли се оказва всъщност най – големият проблем? – Г-н Голд леко започна да се напряга.

- Системата Земя – Луна е перфектно балансирана и сами знаете, че нейното РАЗбалансиране ще е фатално за живота на планетата! Отделно Луната е много особена като структура и всяко кацане и излитане има непредвидими последици върху орбитата й – нито един модел на анализ не сработи към момента.

- Но ние не можем да се лишим от суровината за еликсира, Г-н Блу! Сам знаете прекрасното съответствие на лунната структура на почвата със земната и нейното уникално взаимодействие с космическите лъчи. Не можем да поставим вечната си младост и световно господство под въпрос, не успявайки да контролираме някаква орбита! – Г-н Голд вече очевидно се развълнува и мекият му глас леко премина в друга гама.

- Но вече е очевидно за хората – НИКОЙ не каца на Луната, а всички говорят за полети до Марс! Най – малкото е нормално да има база за изследване на космоса с живеещи там астронавти!  - г-н Блу не знаеше как ще продължи всичко и се придържаше към фактите. – Отново ви казвам, Луната се държи странно и реагира неочаквано на всяко взаимодействие с повърхността й. Вече имам чуството, че и самата работа на инсталираните три преработващи модула влияе. Ако се премине равновесната точка ще се случи непоправимото. Диапазонът е достатъчно широк, но…..

- Животът на планетата или нашата вечна младост? По дяволите, трябва да има резервен вариант, Г-н Блу! Единствената заплаха за съществуването на нашата общност беше ядреното оръжие, но успяхме да установим контрол над него и вече няма инциденти! Малко ядрените централи объркват сметките, но сме наложили МЕГА контрол там и изненадите са сведени до минимум.

- Да, г-н Голд, идеята с тайния автономен спътник деактивиращ ядрената реакция при произволно използване на ядрено оръжие беше реализирана прекрасно – всъщност нищо на планетата не може да се детонира ако вие не искате! Или може да детонирате каквото искате! – наистина тази разработка бе уникална и Г-н Блу знаеше прекрасно това, като имаше още наколко подземни установки за анти ядрени реакции.

 - Единственото, което със сигурност трябва да направим е ИЗОБЩО да спрем в този момент излитания и кацания, за да сме сигурни, че всичко ще е така, както в този момент! И да бъдем много внимателни, Г-н Голд! Какво е състоянието на резервните ви количества еликсир?

- Доста е добро, г-н Блу! Но все пак трябва да продължим с добива БЕЗ никой да разбира за това! Сигурен съм, че ИМА компромисен вариант! Мислите ли, Г-н Блу?

– Г-н Голд отпи огромна глътка от еликсира, който се вля с уникален трепет в тялото му, което изглеждаше повече от прекрасно и младо.

- Вие, Г-н Блу, доказахте пред нашата общност, че може да се справяте с ВСИЧКИ спешни ситуации и мисля, че мога да направя нещо в замяна – дали от г-н Блу може да станете Г-н Бижу и част от общността?

Г-н Блу не очакваше точно тазипосока от разговора и онемя. Отпи малко от кристалната минерални вода и продължи да стои безмълвен.

- Това е голяма чест, г-н Голд! – успя да промълви той.

- Аз знам, че имате решение, Г-н Блу! Вие сте най – големият експерт по Луната и лунната орбита и истински обичате живота на планетата! Трябва да намерите решение, освен ако вече не сте го обмислили отдавна. Знаете, че думите изречени от член на общността са неотменими и предложението ми е факт, който не е възможно да се промени – освен ако откажете и искате да се насладите на стандартния земен човешки път? И там имаме вариант за помощ всъщност, но това е друга тема! – Г-н Голд всъщност харесваше много Г-н Блу и също отдавна бе взел това си решение.

- Има вариант, Г-н Голд! Приемам вашето предложение и съм ви много благодарен! Този проект е цялото ми съществуване и ще продължа да се грижа за него!

- Целият съм в слух, Г-н Блу! Документите около името ви се обработват вече и ще направим официална церемония! – Г-н Голд погледна към бутилката еликсир с безгранична любов и въздъхна с облекчение.

- Най-важно е да спрем веднага всички доставки – смятам, че имаме еликсир поне за десет години напред ….

- За петдесет! – Г-н Голд се усмихна и отново отпи от прекрасната напитка.

- Супер! И понеже никой от СЕДЕМТЕ МИЛИАРДА ЧОВЕКА не трябва да разбира това по абсолютно никакъв начин и всичко е опазено в тайна до момента, а и не трябва животът на планетата да загива, вариантът е САМО ЕДИН!

- Трябва да започнем да строим ОКОЛОЛУННА станция по подобие на Международната Космическа Станция и покрай целия строеж ще успяваме БЕЗ кацания и излитания, само с преминавания да вземам суровината от производствените инсталации!  Погрижил съм се да има възможност за програмиране на тези действия от роботите там – те ще държат суровината на безопасно разстояние НАД лунната повърхност и ще я съхраняваме на окололунната станция! Трансферите от и до Земята вече няма да са проблем! - бъдещия Г-н Бижу свърши с представянето на информация и той също въздъхна с облекчение.

- Прекрасно, елегантно и гениално! Браво! – Г-н Голд беше сигурен, че всичко ще се подреди както трябва. – Добре дошъл сред нас, Г-н Бижу! Страхотна работа! Утре се събираме и ще уточним всичко, двете космически сили ще поемат нещата в свои ръце и ще си партнират в едно общо начинание, а ние ще постигнем уникален ефект. Даже ще е от полза и за полетите до Марс и другите ни по-тайнички проекти!

- И все пак – има ли някакъв проблем с Луната и орбитата й? – погледът на Г-н Голд беше повече от изпитателен.

- Всичко се разминава на косъм в момента и всичко е спокойно! Този случай трябва да не се забравя НИКОГА, защото една по-голяма грешка би унищожила системата ЗЕМЯ – ЛУНА и ефектът би бил умопомрачаващо смразяващ въобръжението, Г-н Голд! Все пак успяхме да проучим много от случващото се до момента и не би трябвало да има нови изненади!

Двамата членове на общността погледнаха едновременно нагоре към панорамния прозорец – Луната все още беше там, все още се усмихваше с осветената си долна част след Новолуние и неуморното й въртене даваше живот във всеки един момент от перфектната й орбита около Земята.

По идея на моя десетгодишен син Преслав Лозанов !
Автор: Владислав Лозанов
Декември 2017


Няма коментари:

Публикуване на коментар