Вкус
на Луна / фентъзи разказ /
Г-н Блу въздъхна някак странно и отмести поглед от
екрана, по който преливаха и се разпростираха плетеници от
графики, линии и числа. През просторния прозорец над него се усмихваше
закачливо и добронамерено Луната с онази специфична усмивка, характерна за
периода от няколко дни след Новолуние.
- Всъщност
наистина ли е толкова сериозно, Г-н Блу?
Въпросът затрептя плавно наоколо, а мекия ерудиран глас
на господина с чаша бляскава течност в ръка за миг успокои обстановката.
-
Да, Г-н Голд, за съжаление! Винаги съм мислил, че
равновесната точка е доста отдалечена като време от настоящия момент, но уви…
- А до момента прогнозите бяха доста по - обнадеждаващи,
мисля? – и Г-н Голд отпи малка глътка след бавно изречения си въпрос.
- Явно всички фактори си влияят доста по-завързано от
очевидното, Г-н Голд!
-
Като цяло в началото на проекта всички бяхме убедени в нищожността на
въздействие от тези елементарни манипулации, Г-н Блу!
- Луната реагира доста особено на всичко! - промълви
бавно Г-н Блу.
Г-н Голд отвори бавно доста голяма и масивна врата на
хладилен шкаф и извади нова бутилка бляскава течност, а очевидно вътре имаше
доста други като нея.
- Осигурихме пълна липса нa достъп до Луната и от толкова време няма кацания и
изследвания - е, то не може без никакви естествено, но не са сериозни, цялата
апаратура е на невидимата страна - всичко е планирано перфектно! Нищо
не се забелязва от Земята! И сега
– бум – неочаквано странен проблем!
- Да, Г-н Блу, но напоследък зачестиха спешните доставки
през много малки периоди от време! – Г-н Блу беше обмислил внимателно възможните
посоки на разговора.
- Е, за Г-н Даймънд и Г-н Силвър си беше наложително - не
би трябвало да е от това! - преглътна Г-н Голд и румена вълна пробяга по
младеещото му лице.
- Очевидно магнитното поле на Луната в комбинация със
слънчевия вятър реагира особено чуствително на всичко и орбитата се променя
неочаквано драстично, Г-н Голд! - пред Г-н Блу имаше само чаша кристална минерална
вода и той също отпи.
- Не забравяйте, че едвам скрихме предната доставка и се
наложи да изключим предаването на живо от Международната Космическа Станция, че
тези изследователи - уфолози веднага надушиха и подскочиха леко!
- Но ние не извършваме абсолютно нищо там! Техниката за
преработка и пресяване на лунната почва си е инсталирана и функционира
прекрасно! Самото транспортиране ли се оказва всъщност най – големият проблем?
– Г-н Голд леко започна да се напряга.
- Системата Земя – Луна е перфектно балансирана и сами
знаете, че нейното РАЗбалансиране ще е фатално за живота на планетата! Отделно
Луната е много особена като структура и всяко кацане и излитане има
непредвидими последици върху орбитата й – нито един модел на анализ не сработи
към момента.
- Но ние не можем да се лишим от суровината за еликсира,
Г-н Блу! Сам знаете прекрасното съответствие на лунната структура на почвата
със земната и нейното уникално взаимодействие с космическите лъчи. Не можем да
поставим вечната си младост и световно господство под въпрос, не успявайки да
контролираме някаква орбита! – Г-н Голд вече очевидно се развълнува и мекият му
глас леко премина в друга гама.
- Но вече е очевидно за хората – НИКОЙ не каца на Луната,
а всички говорят за полети до Марс! Най – малкото е нормално да има база за
изследване на космоса с живеещи там астронавти! - г-н Блу не знаеше как ще продължи всичко и
се придържаше към фактите. – Отново ви казвам, Луната се държи странно и
реагира неочаквано на всяко взаимодействие с повърхността й. Вече имам
чуството, че и самата работа на инсталираните три преработващи модула влияе.
Ако се премине равновесната точка ще се случи непоправимото. Диапазонът е
достатъчно широк, но…..
- Животът на планетата или нашата вечна младост? По
дяволите, трябва да има резервен вариант, Г-н Блу! Единствената заплаха за
съществуването на нашата общност беше ядреното оръжие, но успяхме да установим
контрол над него и вече няма инциденти! Малко ядрените централи объркват
сметките, но сме наложили МЕГА контрол там и изненадите са сведени до минимум.
- Да, г-н Голд, идеята с тайния автономен спътник
деактивиращ ядрената реакция при произволно използване на ядрено оръжие беше
реализирана прекрасно – всъщност нищо на планетата не може да се детонира ако
вие не искате! Или може да детонирате каквото искате! – наистина тази
разработка бе уникална и Г-н Блу знаеше прекрасно това, като имаше още наколко
подземни установки за анти ядрени реакции.
- Единственото,
което със сигурност трябва да направим е ИЗОБЩО да спрем в този момент
излитания и кацания, за да сме сигурни, че всичко ще е така, както в този
момент! И да бъдем много внимателни, Г-н Голд! Какво е състоянието на
резервните ви количества еликсир?
- Доста е добро, г-н Блу! Но все пак трябва да продължим
с добива БЕЗ никой да разбира за това! Сигурен съм, че ИМА компромисен вариант!
Мислите ли, Г-н Блу?
– Г-н Голд отпи огромна глътка от еликсира, който се вля
с уникален трепет в тялото му, което изглеждаше повече от прекрасно и младо.
- Вие, Г-н Блу, доказахте пред нашата общност, че може да
се справяте с ВСИЧКИ спешни ситуации и мисля, че мога да направя нещо в замяна
– дали от г-н Блу може да станете Г-н Бижу и част от общността?
Г-н Блу не очакваше точно тазипосока от разговора и
онемя. Отпи малко от кристалната минерални вода и продължи да стои безмълвен.
- Това е голяма чест, г-н Голд! – успя да промълви той.
- Аз знам, че имате решение, Г-н Блу! Вие сте най –
големият експерт по Луната и лунната орбита и истински обичате живота на
планетата! Трябва да намерите решение, освен ако вече не сте го обмислили
отдавна. Знаете, че думите изречени от член на общността са неотменими и
предложението ми е факт, който не е възможно да се промени – освен ако откажете
и искате да се насладите на стандартния земен човешки път? И там имаме вариант
за помощ всъщност, но това е друга тема! – Г-н Голд всъщност харесваше много
Г-н Блу и също отдавна бе взел това си решение.
- Има вариант, Г-н Голд! Приемам вашето предложение и съм
ви много благодарен! Този проект е цялото ми съществуване и ще продължа да се
грижа за него!
- Целият съм в слух, Г-н Блу! Документите около името ви
се обработват вече и ще направим официална церемония! – Г-н Голд погледна към
бутилката еликсир с безгранична любов и въздъхна с облекчение.
- Най-важно е да спрем веднага всички доставки – смятам,
че имаме еликсир поне за десет години напред ….
- За петдесет! – Г-н Голд се усмихна и отново отпи от
прекрасната напитка.
- Супер! И понеже никой от СЕДЕМТЕ МИЛИАРДА ЧОВЕКА не
трябва да разбира това по абсолютно никакъв начин и всичко е опазено в тайна до
момента, а и не трябва животът на планетата да загива, вариантът е САМО ЕДИН!
- Трябва да започнем да строим ОКОЛОЛУННА станция по
подобие на Международната Космическа Станция и покрай целия строеж ще успяваме
БЕЗ кацания и излитания, само с преминавания да вземам суровината от
производствените инсталации! Погрижил
съм се да има възможност за програмиране на тези действия от роботите там – те
ще държат суровината на безопасно разстояние НАД лунната повърхност и ще я
съхраняваме на окололунната станция! Трансферите от и до Земята вече няма да са
проблем! - бъдещия Г-н Бижу свърши с представянето на информация и той също
въздъхна с облекчение.
- Прекрасно, елегантно и гениално! Браво! – Г-н Голд беше
сигурен, че всичко ще се подреди както трябва. – Добре дошъл сред нас, Г-н
Бижу! Страхотна работа! Утре се събираме и ще уточним всичко, двете космически
сили ще поемат нещата в свои ръце и ще си партнират в едно общо начинание, а
ние ще постигнем уникален ефект. Даже ще е от полза и за полетите до Марс и
другите ни по-тайнички проекти!
- И все пак – има ли някакъв проблем с Луната и орбитата
й? – погледът на Г-н Голд беше повече от изпитателен.
- Всичко се разминава на косъм в момента и всичко е
спокойно! Този случай трябва да не се забравя НИКОГА, защото една по-голяма
грешка би унищожила системата ЗЕМЯ – ЛУНА и ефектът би бил умопомрачаващо
смразяващ въобръжението, Г-н Голд! Все пак успяхме да проучим много от
случващото се до момента и не би трябвало да има нови изненади!
Двамата членове на общността погледнаха едновременно
нагоре към панорамния прозорец – Луната все още беше там, все още се усмихваше
с осветената си долна част след Новолуние и неуморното й въртене даваше живот
във всеки един момент от перфектната й орбита около Земята.
По идея на моя десетгодишен син Преслав Лозанов !
Автор: Владислав Лозанов
Декември 2017
Коментари
Публикуване на коментар