събота, 4 август 2018 г.

Земята, формата на сушата и костенурката

Публикация, предоставена от Drago Ev
"Може и да бъркам, но съвпаденията са прекалено много, за да са случайност.. Това явно не единственото значение (Земя) на костенурката в миналото, но все пак е едно от значенията и митологиите/вярванията го показват...

Това буди много въпроси и може би обяснява защо се крие историята..
Единия от тези въпроси е от къде са знаели древните българи, че сушата на планетата прилича на костенурка и как да обяснят това на по-изостаналите хора, като са разнасяли своето знание по света..
Наблюдавали ли са древните българи планетата Земята от космоса?!
Митологии / вярвания...
В азиатската митология костенурките представят космическия ред – корубата й е небето, тялото е земята, долната част на корубата е подземният свят.
Костенурките се смятат и за символ на безсмъртието – временно място, което душите обитават през животите си по пътя към Нирвана.Костенурката е второто прераждане на могъщия индийски бог Вишну. След голям потоп, който се случва на всеки четири милиарда години и унищожава земята, бог Вишну се трансформирал в гигантска костенурка. На своя гръб носел съд, в който боговете и демоните смесвали съставките, нужни за възстановяването на земята. След 1000 години земята се преродила, костенурката останала на мястото си, а върху нея имало слон, който крепял новордената земя.
Според някои индиански предания, костенурка доплувала до дъното на водата, която се разпростира по света. После изплувал с калта, която създателят използвал, за да създаде земята.Костенурката е земноводно – използва и земята, и водата. Всички брегове се асоиират като врати към света на феите. Костенурката се смята за пазител на тези врати.
В Далечния Изток, горната част на черупката е символ на небето, а долната - на Земята, така чрез черупката си, митологична същност на костенурката обединява енергията на небето и на Земята. Едновременно с това костенурката е творение на брега: тя живее и на земната повърхност, и във водата. Често в източните култури костенурката се споменава и като пазител на небесните врати.
В китайската култура костенурката е едно от четирите животни, които олицетворяват водата и се считат за образец на света. Огънатата горна част на черупката символизира небето, а плоската долна част Земята, така както са си я представяли тогава китайците. Според древните вярвания костенурката носи света на гърба си, като нейните четири крака символизират четирите края на Земята. Тя е символ на плодородието, жизнеността, както и на голямо търпение.
Още веднъж тук: Китай – смятат, че костенурката носи света на гърба си.
За индианците костенурката символизира връзката между племето и неговите предци. Те виждат в твърдата външната обвивка, която защитава едно живо същество, аналогия с тяхната майка - Земята, която също е субект на живот. - (това съвпада с вярвания на коренното население на Америка - първична майка)
Сиуксите, например вярват, че светът представлява огромна сухоземна костенурка, която плава във водите на безкраен океан.
За Ацтеките, костенурките са символ на малодушие и горделивост – твърди отвън, но меки отвътре. (Земята?)
В индийските митове, сухоземната костенурка Чуква носи на плещите си Земята. Костенурката също така олицетворява Създателя и притежателя на Земята и всичко на нея.
И в заключение:
Интерес предизвиква разказът на един американски изследовател. В последния ден на своето пребиваване при коренното население, към него се доближила местна жена и с радост му съобщила, че същата сутрин една костенурка била преминала пътя й. Тя считала това за наистина хубаво знамение, което предвещавало „лек път и сполука”. Изследователят, затрогнат от нейната дълбока вяра, споделя, че за него вълнението на тази жена е било важно напомняне колко силен е символът и колко голямо е било и остава културното значение на костенурките и до наши дни.
Мога да посоча сайтовете с тези цитати при желание, не е проблем..
Без малко да забравя тангризма в тази връзка, според него..
Небесната костенурка е Шестполюсен знак, изразяващ Трите нива на Душите БА, когато слизат в материална форма и стават трите същности на душите КА. Това взаимно проникнато движение се хармонизира в центъра на знака, който бележи Седмата същност на единството между Небето и Земята. Шестте полюса на Духът, станал Душа и Душа, но вече обучена в опита, са космичните Принципи за развитие на материята и енергията. Към тях трябва да се прибавят двата полюса на планетата, където душата е слязла. Така всяка еволюция на съзнанието дава Октоадата. Но като прибавим и споменатия център на хармонията общият сбор на Свещените полюси на Небето и Земята стават ДЕВЕТ. Точно толкова, колкото има Земята: Два главни магнитни полюса Север и Юг и Седем второстепенни.
Отново съвпадение.. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар